май 19, 2013
leaf illustration

Декоративна роза. Отглеждане и особености.

Сортовото разнообразие. богатството на багри и аромат правят розата едно от най-красивите и любими декоративни растения от древността до днес. В села и градове цъфтят и ухаят от май до късна есен из парковете и градините, край алеите и булевардите многобройни рози. Розите принадлежат към най-красивите рязани цветя в света.

Биологични и ботанически особености.

Декоративните рози се развиват най-добре върху богатите наносни и топли почви, върху чериоземите и върху всички типове  горски почви със слабо алкална или неутрална реакция. Студените и задържащи влага почви, както и леките песъчливи и  чакълести не са подходящи. Към влагата са сравнително взискателни. Поливането на розите у нас е задължително. Броят на  поливките и количеството на водата зависят в най-голяма степен от валежите и типа на почвата. Неблагоприятно им се отразява излишната атмосферна влажност. При някои сортове едроцветни рози при обилна въздушна влажност цветните  пъпки не се разтварят. Тази особеност се взима предвид при избора на мястото за засаждане на розите. Светлината е едно от най-важните условия за отглеждането на декоративните рози. Поставени в сянка или при разсеяна светлина те бързо етиолнрат, прекратяват цъфтежа си и силно се нападат от гъбни болести. Розите са чувствителни към студа, поради което се загърлят през зимата. Измръзването на по-високите части от храста не е от значение, тъй като те и без това се отстраняват при резитбата.

Сортове

декоративни розиПодходящи сортове за отглеждане на открито и за оранжерийно производство са:

Карина (чайнохибриден сорт с тъмнорозови цветове, нежен аромат и средно дълги и прави дръжки);

Паскали (чайиохибридиа с кремавобели цветове);

Пер Гинт (чайнохибридна със златисто жълти цветове и яйцевидно заострени цветни пъпки).

Соня (чайнохибридна със светлорозови цветове и нежен аромат);

Мерцедес (флорибунда с огненочервени цветове с леко кафяво матов оттенък и приятен аромат);

Подготовка на почвата и торене

Розите имат сравнително дълъг живот могат да останат на едно място 10 и повече години. Затова тяхната сила и обилен цъфтеж зависят в голяма степен от добрата подготовка на почвата. Повечето подложки за рози развиват дълбока коренова  система, което налага и по-дълбока основна обработка на почвата – риголване на 40 – 50 см, при което се внасят 6 – 8 т разложен оборски тор, 18 – 20 кг Р2О;, и 10 -15 кг К2О на декар. Това представлява основното торене. Киселите почви се подобряват чрез варуване. Оборският тор и калциевият карбонат се внасят през есента, преди дълбоката оран, а останалите торове се внасят рано на пролет. Тези норми за торене са ориентировъчни и зависят до голяма степен от запасеността на почвата с хранителни вещества. През следващите години се налага редовно торене, за да могат розите да развиват силни и здрави цветни клони и едри, добре оформени цветове с красиви багри. Ежегодно се тори на есен с оборски тор (3 – 4 т) и Суперфосфат (18 – 20 кг P2O5), a на пролет  с калиев (6 – 8 кг К2О) и азотен (20 - 30 кг N) тор. Розите се подхранват с амониева селитра на няколко пъти през време на вегетацията – първото – веднага след пролетната резитба, а следващите – след приключване на всеки цъфтеж за подсилване на растенията за следващия. Не се подхранват скоро засадени рози.

Отглеждане на открито

подрязване не розиДекоративните рози се засаждат или на есен (от средата на октомври до средата на ноември), или рано напролет, веднага
щом стане възможно да се работи на открито. Оптималното разстояние, на което се засаждат чайнохибридните сортове, е 60 Х 60 см. Преди засаждането корените се скъсяват слабо, астъблата се изрязват на различен брой пъпки според сезона. в които става засаждането – през есента клонките леко се скъсяват, а през пролетта се прави по-силна резитба. Растенията
се засаждат с 3-4 см по-дълбоко отколкото са били в разсадника. След засаждането се поливат обилно. През време на вегетацията розите се нуждаят от редовно окопаване, плевене, подхранване, борба с болестите и неприятелите. Едно от най-важните агротехнически мероприятия е резитбата. Тя се извършва рано напролет или през лятото. Различните групи и сортове рози изискват различна резитба. По-силната резитба (на 2 – 4 пъпки) е предпоставка за получаване на по-малко, но по-качествени цветове и обратно, при по-дълга резитба се получават повече, но по-дребни цветове. Ежегодно се премахват и всички болни, повредени и застарели леторасти, така че да се просветлява храстът.

Отглеждане в полиетиленови оранжерии

Декоративните рози се отглеждат в полиетиленови оранжерии в продължение на 6 _ 8 години. Подготовката на почвата е от решаващо значение за получаване на висококачествен отрязан цвят. Основната обработка на почвата се извършва на дълбочина 30 – 40 см. Най-подходяща ширина на лехите е 1 – 1,20 м, а на пътеките 60 – 80 см. На 1 м2 се засаждат по 16 – 20 растения. В началото и в края на лехите се поставят стойки и от двете страни на лехите се опъват 2 – З реда поцинкован тел. Розите започват да се развиват през пролетта при почвена температура 12° С. През време на вегетацията
при слънчево време се поддържа температура 22 – 24° С. При облачно 18 – 20° С, а през нощта 16° С. Въздушната влажност се поддържа 60 – 80% чрез оросяване. По-ниските температури и резките температурни колебания водят до редица смущения в развитието на розите и се отразяват върху количеството и качеството на произведената продукция, поради което се препоръчва отопляване на оранжерията при спадане на температурата през есента. От едно растение за периода от април до края на ноември се получават 10 – 12 качествени цвята.

Растителна защита

за борба срещу брашнестата и фалшивата мана се използуват серни препарати, а срещу ботритисното гниене на цветовете и цветните пъпки пероцин – 0,3 %  и купроцин – 0,4 % . Срещу листните въшки се пръска с вофатокс – 0,1 % , фосдрин – 0,1 % , Би-58 – 0,1 %, а срещу акари с акрекс – 0,1 %, милбол – 0,2 %, унден – 0,1 – 0,15 %, сайфос – 0,1 % и др.

Беритба, сортиране и съхраняване

Силно кичестите сортове се берат в по-отворено състояние. Чашечните листа на цветните пъпки трябва да са обърнати надолу, а най-външните венечни листенца да са леко отделени от пъпката през хладните сезони – малко повече отделени, а през лятото и в по-топло време – по-затворени. Бере се в сутрешните часове на деня. Набраната продукция се пренася в хладно манипулационно помещение, където се сортира по окраска, отвореност на цвета и дължина на дръжката съгласно. Цветовете се подреждат по 20 във връзки, като пъпките се изравняват с цел да не се чупят при транспортирането. Връзва се на две места:  на 10 – 15 см под цветовете (не много стегнато) и в долната третина на дръжките. Поставят се в съдове с вода и се съхраняват на хладно 12 – 24  часа при температура 2- 4° С. Не охладените рози имат малка трайност и лошо качество.

Декоративна роза. Отглеждане и особености.
2 votes, 5.00 avg. rating (96% score)